Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2014 13:08 - "Борба" в съвременна версия (есе)
Автор: golqmatausta Категория: Други   
Прочетен: 496 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.09.2014 13:14


    Както се пее в една песен, и аз не желая „в съня ми да мисля как да живея в самота“ и „решетки сиви да спират мисълта“, „Не искам да мълча!“. И аз искам свобода, но не физическа, защото в днешно време всички я имаме, а една друга свобода. Свободата да си изказвам мнението пред широката общественост без да ме е страх, че като съм разобличил Иванчо и Марийка те ще пратят мутрите си да ме наръгат и пребият в някоя задна уличка през нощта и ще си останат безнаказани. Свободата да си търся правата, когато се налага; да посоча виновния с пръст и той да бъде наказан от Темида. Но не от нашата, съвременната Темида, а от тази от митовете, със завързаните очи, везните и меча. Но реалността е съвсем друга... Това е една реалност на неправдата, реалност в коята лъжецът, крадецът, изкустният демагог и оратор, богаташът, „вълкът в овча кожа“ е на власт. Тиранинът наложил е хомота тежък на роба. Роба, който кланя се на Бога и като го бият само вика „Боже помилуй, грешен съм ази!“... И търпи ли, търпи... А „богопомазаните“ патриарси, папи и свещенници с едната ръка кръстят, с другата вземат. Ами с коя дават? Ама разбира се! Те ни дават слепи надежди за безсмъртие, „Търпи и ще спасиш душата си!“ викат те. А носят корони от злато, по-големи от главите им. И ако това е т.н. мирянски живот, повеляващ лишение от всичко земно, то аз пред вас ставам трамвай и тръгвам за Софийските трамвайни линии, да си гоня разписанието... Човек е казал „Ако сам не можеш да си помогнеш, то и Бог не може“. И без друго Бог е високо, високо, а царя е далеко, далеко. Царя днес е приел формата на президент, министри и министър-председател. Те си имат „политически имунитет“. Не им дреме за селянина и честния работник, които им изкарват яденето и им плащат заплатите. А пък те са въшкави с пари, но нямат ни един мазол. Не си дават сметка, че ако хората възстанат, техните глави ще литнат първи, и че дори да оцелеят, светът ще рухне. „По време на война законите мълчат“, това е сентенция казана от един римски император и валидна дори днес. Тиранинът си служи със страх и сила за да въведе ред, но реда, който на него му е изгоден, ред подтискащ човешкия разум, защото той му е пръв враг. Хората днес са се превърнали в едно гигантско стадо овце, изгубило овена си и постоянно нападано от „вълци в овчи кожи“. Овце, които зад гърба на вълците, непрекъснато плюят и хулят, но когато вълците дойдат, овцете си глътват езиците и им се подкосяват краката от страх. Когато някоя овца, посрадала от вълците, но оцеляла, ги посочи с пръст, стадото я оставя сама-самичка и вълците я разкъсват на парчета. Дори и някой да се опитва да отвори очите на роба с хомота, той, като че ли на инат ги стиска, и си запушва ушите. Дали го прави от страх или глупост, незнам, но продължава да си влачи хомота. И статуквото си е все същото. Но надявам се не задълго. Надявам се в близко бъдеще най-накрая да излезе отпред на стадото поне един овен и да го поведе срещу вълците. Нека да излезе човек, който да развее без страх байряка извезан от Райна Княгиня и всички отново в един глас да викнем „Хляб или свинец!“ и да прокудим таз черна, ненаситна сган веднъж завинаги



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: golqmatausta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 27364
Постинги: 11
Коментари: 17
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031