Самотен и нещастен,
По пътя си аз бродех,
Към хоризонт неясен,
От всекидневна сивота обграден.

Като птица без криле,
Лутах се на живота из минното поле,
Без надежда, без цел,
И съдбата си проклета бях приел.
Но зърнах тебе,
В един ден случаен,
И, без да знаеш ти, слънцето доведе,
Озари хоризонта мрачен.
Запознахме се девойче любимо,
Моят живот осмисли ти,
Като цвете пролетно, красиво,
И даде ми кураж да гоня своите мечти.

Мина малко време,
В сърцето ми надежда ти пося,
Топли чувства в него ти разпали,
Защото, аз, влюбих се във тебе.

В очите ти красиви,
Да се вглеждам аз копнея,
Душата ти невинна,
Със любов да сгрея.

Устните ти алени,
Желая да целувам,
И през вулкани пламенни,
За теб ще премина.

И макар моя да не си,
И макар другиго да гледат твоите очи,
Искам да запомниш нещо ти,
Ти, олицетворение на моите мечти:

Аз не ще забравя теб,
И като Ангел-Пазител твой,
Ще бдя нощ и ден безчет,
Ще те браня от врагове безброй.

В слънчевите дни,
Ще ти се любувам от далеч,
Пожелавам щастие безкрайно,
И на устните усмивка веч.

Но ако ураганът на живота,
Да те отвей някога заплаши,
Подай ми ръка нежна, една,
И от нищо ти недей се плашѝ.

Цвете благоуханно, запомни това,
И ако нявга нужда имаш ти,
От този ден прекрасен, чак до гроба,
До теб ще бъда винаги!