Елин Пелин е български писател, който чрез творбите си отразява тогавашното българско общество и деградацията, която настъпва в него, след Освобождението.

            Заглавието е цитат от „Гераците“, творба, показваща постепенното разрушаване на семейната хармония в цял род. Божан (най-големия син на дядо Йордан-Герака) дава израз на безконечните си алчност и скъперничество, а в края на творбата дори обира баща си. Петър – средният син, постепенно изоставя полската работа, а Павел, който е най-малкият син, заминава по служба в града, а което е още по-лошо, той изстива към своята съпруга – Елка. Божаница и Петровица пък вечно се карат. И от цялото това разпадане най-много патят децата – Йовка и Захаринчо, както и самата Елка.

            Творбата показва по отличен начин как обществото забравя ценностите и на тяхно място се настаняват омразата, алчността, скъперничеството и алкохола. Неща, водещи само до беди, упадък и разруха.

            И както често се случва, описваното от даден автор, по-рано във времето, е валидно и до днес. А в случая – нравствената деградация на обществото. Днес тя може да бъде видяна навсякъде, дори чута и помирисана. Вижте езика на писане – много от младите пишат в интернет на латиница, подобрена с цифри, или с фонетична азбука, вместо на български. Нормално ли е един дванадесетокласник да допуска елементарни правописни грешки? Нормално ли е някои дори да не могат да си напишат правилно името? Да не знаят на къде е север и на къде – юг? Трябва ли материалното да измества до толкова духовното, че хората вече не вярват в любовта? Не се интересуват от големите постижения, а от размера на мъжкото достойнство на гаджето на някоя известна личност, или пък коментират цветовете на нечия рокля? Преди, когато САЩ се готвеха да пратят Армстронг на Луната, всеки знаеше това и когато се случи, всеки беше зарязал всичко и гледаше. А сега, когато се готвим да колонизираме друга планета – на кого му пука, това е вече нормално, толкова планети сме колонизирали вече…!

            Песните – ако преди в тях се пееше за любовта, то сега в масово слушаните песни се пее за секс, алкохол, марихуана, и то с един такъв агресивен тон, и примесено с толкова много нецензурни думи и откровени безмислици, че от това едва ли има накъде вече…

            По улиците пък се валят боклуци, фасове, хартийки. Мизерстващи просяци, с чували на рамо, протягат смирено ръце към богатите, а те сякаш… Сякаш за тях просяци не съществуват. Сложили са си розови очила и само трупат ли, трупат пари… Сякаш ще ги занесат в гроба или ще живеят вечно. Хората се избиват заради религия, етнос, цвят на кожата… Психопати нахълтват в училищата и стрелят напосоки, убивайки невинните деца… Хулигани бият транссексуални във влака, тълпата се смее и ръкопляска, а ченгето, което уж пази реда, само зяпа и нищо не прави.

            Къде отиде любовта? Няма я вече. Остана само омразата. „Гледаш тялото желязно, а душата гнила…“